Мила моя, Майко, Родино...

защо не живеем в очите с плам,

защо Си вече политическо котило,

защо не ни е поне малко срам ...

Защо знамената Ти вече се не веят,

защо не роди нови Ботев, Левски, Стамболов ...

защо Твоите песни отдавна се не пеят,

защо сега Си черен и бездънен ров ...

Защо загърби децата Си обични,

защо забрави Твоя единствен Бог,

защо прие "политиците" за "лични",

защо мълчи Твоя славен рог ...

Защо чедата Ти са веч проклети,

защо си вече мащеха за тях,

защо ги пращаш Майко на гурбети,

нима не знаеш, че това е грях ...

Нима не виждаш старите Си хора,

посърнали и без капка чест,

седят си тихичко в двора

и чакат от децата си в чужбина вест.

Аз зная мила Майко, не си за нищо Ти виновна,

в лицето Ти знайни и незнайни изродско се смеят,

Твоите синове вкараха Ти от течността отровна,

и на незнайния Ти гроб евтино винце ще полеят ....

Посвещава се на всички избягали от Майка България !

Майко, прости ......